УПРАЖНЕНИЯ

Упражнения за защита
Упражненията са разработени отWASPS Academy

·  Тичане и пласиране в защита

·  Упражнения за блокиране в предсезонната подготовка

1ви Пример: Пласиране Описание: ·  От висок старт ·  Тръгване от върха на триъгълника ·  Треньорът извиква цвета или номера на съответния конус. ·  Играчите спринтират към указания конус, след което се връщат на стартова позиция ·  При втори сигнал от треньора, играчите спринтират 5 м. напред Основни моменти: ·  Бързо тичане с малки стъпки ·  Балансирана стойка ·  Контролиран ритъм ·  Погледът е напред ·  Експлозивен старт на 5-метровия спринт 2ри Пример: Подреждане в линия. Описание ·  Първият играч тръгва напред, влиза в щита и се връща диагонално до стартова линия. ·  Следващият играч заема първото място в линията и двамата с първия тръгват напред, като първият влиза в щита, а вторият блокира чувала, после двамата се изтеглят назад към линията. ·  В линията се включва трети играч, тримата тръгват, като първият този път пада върху топката. ·  Упражнението продължава докато в линията се включат всички играчи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Запазване на топката при контакт
Ball Retention in Contact

Запазване на топката при контакт

Цели:
Запазването на топката при контакт е основен фактор в успешната игра. Мястото на блокажа е една от малкото зони в които двата отбора се борят за спечелване на топката и следователно има основно значение за нейното запазване, контролиране и бързина на освобождаване, което не позволява на противника да забавя или спира атаката.

В следващите няколко издания ще разгледаме начините за трениране на осигуряване и запазване на топката в ситуация на блокаж.

5 ключови фактора за запазване на топката:

Налагане собствени условия при контакта

Позиция на топката при контакта

2 ръце върху топката

Динамичен тласък с краката

Комуникация с подкрепящите играчи

Следните упражнения за напредване с топка са част от усвояването на запазване притежанието от всички нива играчи.

Запазване на топката в контакт:

Упражнение 1: Владеене на топката по време на контакт.
Играч с топка срещу защитник – 1 на 1

• • Цел: да се запази топката при контакта
  • Екипировка: 1 топка / 1 щит / 1 конус
  • Организация:
    • Играчът с топката и защитникът с щита са един срещу друг на разстояние 2 метра
  • Упражнение:
    • Играчът вдига топката от земята и тръгва приведен към защитника с щита, като се опитва да го изтласка на 3 метра зад неговата линия.
    • След 5 опита ролите се разменят.
  • Продължителност: 10 минути
  • Основни умения:
    • Стабилен и широк разкрач при контакт
    • Топката се държи в ръката която НЕ е от страната на контакта с противника
    • Динамично тласкане с краката
    • Приведена стойка при контакта
    • Гърбът е прав, за да се използва максималната сила на краката
    • Приклякване при тласъка
  • Основни грешки:
    • Играчът влиза в защитника с рамото на ръката в която носи топката
    • Няма тласък с краката
    • Лошо оставяне на топката

Упражнение 2: Владеене на топката по време на контакт.
Играч с топка срещу защитник – 1 на 1

• • Цел: да се запази топката при контакта
  • Екипировка: 1 топка / 1 щит / 1 конус
  • Организация:
    • Играчът с топката и защитникът с щита са един срещу друг на разстояние 2 метра
  • Упражнение:
    • Играчът вдига топката от земята и тръгва приведен към защитника с щита, като се опитва да го изтласка на 3 метра зад неговата линия, пада на земята и оставя топката с две ръце далеч от тялото.
    • След 5 опита ролите се разменят.
  • Продължителност: 10 минути
  • Основни умения:
    • Стабилен и широк разкрач при контакт
    • Топката се държи в ръката която НЕ е от страната на контакта с противника
    • Динамично тласкане с краката
    • Приведена стойка при контакта
    • Гърбът е прав, за да се използва максималната сила на краката
    • Приклякване при тласъка
    • След като напредне, играчът пада на земята и поставя топката далече от тялото си. Топката се поставя на земята с 2 ръце
    • Когато играчът е на земята, неговият гръб трябва да бъде успореден с гол-линията. По този начин топката се поставя далече от тялото и към собствените съотборници. Топката се поставя на земята с изпънати ръце.
  • Основни грешки:
    • Играчът влиза в защитника с рамото на ръката в която носи топката
    • Играчът пада на земята веднага след  контакта. Липсва тласък с краката
    • Играчът губи контрол над топката при падане на земята
    • Неправилно оставяне на топката
    • Топката се хвърля и се губи от контрол

 

 

Запазване на топката в контакт.
Основен контакт / спонтанна схватка

Упражнение:

• Запазване на топката при контакт. ‘Формиране на сп. схватка / Бързо вадене на топката’
  
  Предназначение:
• Отработване на уменията по запазване на топката в контакт с противника, по време на блокаж / топка на земята и за първия играч от подкрепата, който незабавно да изчисти защитника.

База:

• 3 играчи, 1 топка, 1 щит (ако има), 3 конуса
  
  Времетраене:
• 15 минути (по усмотрение на треньора)
  
  Организация:
• Разделете играчите в групи по трима
• Играч с топката и защитник с щит са на 2 метра един срещу друг
• Подкрепящият играч застава на 1-2 м. зад играча с топката
• Използвайте за целта 5-метровия коридор покрай тъч-линията, като маркирате с конус средата на коридора.
  
  Описание:
• Играчът с топката тръгва в ниска позиция и настъпва към защитника с щита.
• Изтласква го 3 м. назад
• 1вият подкрепящ се сглобява за играча с топката (дясна ръка за дясна ръка/лява ръка за лява ръка – виж видеоматериала) и тласка напред. Това създава „мини-маул“ с двама атакуващи срещу един защитник
• Когато подкрепящият извика „ДОЛУ“, играчът с топката пада на земята и оставя топката далеч от тялото си, като не я изпуска от контрол.
• Подкрепящият продължава да тласка защитника и да го отдалечава от топката

  Основни умения:

• Силен тласък с краката
• Контролиране на топката при контакта
• Играчът трябва да носи топката под мишница в далечната ръка. Ако той влезе в защитника с ляво рамо, тогава трябва да носи топката под дясната си мишница. Подкрепящият се сглобява за ръката носеща топката.
• Контролът над топката в момента на контакта е по-сигурен, ако тя е обхваната едновременно както влизащия, така и подкрепящия.
• Подкрепящият не изчаква съотборника да влезе в защитник, а се стреми максимално бързо да достигне точката на контакта
• Комуникация между играча с топката и подкрепящия
• Оставяне на топката на земята. Топката се държи с две ръце и далеч от тялото
• Стабилна позиция на тялото и мощен тласък от страна на подкрепящия

  Често срещани грешки:

• Играчът с топката пада на земята, веднага след контакта с защитника
• Липса на тласък напред
• Играчът губи контрол над топката
• Подкрепящият закъснява и защитникът вече е повалил играча с топката на земята
• Играчът влиза в защитника с ръката носеща топката. Това много затруднява подкрепящия играч и освобождаването на топката
• Лошо оставяне на топката на земята
• При падане, играчът изхвърля топката и я губи от контрол
• При падане, играчът стиска топката до тялото си и не я предоставя за игра

  Справки с Правилника:
  ­ Закон 15: Блокиране. Повален играч с топката
  ­ Закон 16: Спонтанна Схватка
  ­ Закон 17: Маул

  Съвети към треньора:

• Най-важният приоритет е безопасността на играчите
• Проверете дали всички носят гума за уста, каска и предпазители за раменете.
• Осигурете достатъчно пространство за отделните групи
• Това е упражнение с пълен контакт, стимулирайте защитниците към по-твърда съпротива
• Развитие на упражнението: в зависимост от възрастта и уменията на играчите
  1. Продължете упражнението без щит
  2. Карайте защитникът, при блокиране да обръща играча с топката и да пречи по всякакъв начин на нейното освобождаване. Ако разполагате с тренировъчен костюм за блокажи, непременно го използвайте в това упражнение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Упражнение за подаване в линия

Екипировка: 4 топки. 8 играчи

Основно предназначение:

• Максимално бързо раздаване на топката по линията с точни пасове и без изтърване.

  Приложение:

• Разгряващо упражнение
• Техника за подаване под натиск
• Упражнение за „въздух“

  Организация:

• Подберете правоъгълно пространство, според възрастта и техническите възможности на играчите
• Разположете „деветките“ в колона на 5 метра един от друг.
• Останалите играчи се подреждат в диагонал на 2-3 метрра един от друг.

 

Същност:

• Първият подава по линията и дублира за да получи топката от последния, междувременно вторият играч получава следващия пас от втората „деветка“.
• След получавана на топката от последния игра, дублиращият я оставя на земята
• След като и последната „деветка“ остави топката на земята, линията се обръща кръгом и повтаря упражнението в обратна посока
• Разменяйте играчите, докато всеки мине през всички позиции

  
  

Основни фактори Стойка: Външният крак е напред така че играчът да тича направо, а не настрани. Ръцете са протегнати за да поемат топката пред тялото.	Бърз пас: Топката се поема далеч пред тялото. Поглед към целта. Бърз замах пред тялото Натиск с външния крак, за да се предаде скорост на топката.
Прецизност: Пръстите посочват целта при освобождаване на топката. „Целта“ е точката между кръста и гърдите. Скоростта и „уловимостта“ на паса се определят от разстоянието между подаващия и получаващия.	След подаване: Ръцете/пръстите следват посоката на топката. След освобождаването на топката, подаващият се концентрира в следващата подадена към него топка

Усложняване:

• Увеличете линията с още един играч
• Увеличете разстоянието между играчите
• Намалете дистанцията на паса
• Намалете разстоянието между „деветките“ за да се увеличи натискът върху подаващите
• Увеличете броя на повторенията – тип совалка – 3,4,5 отивания и връщания
• Добавете фактора време – максимален брой точни подавания за даден период.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Как 10 да създаде повече пространство

Основен проблем: повечето деветки не могат да дават дълги пасове, и тогава 10 трябва да създава повече пространство.

Известно е че колкото по-разгънат стои 10, толкова по-добре. По този начин противниковият фланкер трябва да пробяга по-дълго разстояние за да го блокира, което отваря по-голяма пространство за вътрешния център, а противниковият 10 не се изнася настрани за да го покрива. Предлагаме три начина по които 10 да създаде пространство, независимо от късия пас на деветката.

В тази част от двете серии се акцентира върху ЪГЪЛА на тичане, за да се създаде повече пространство.

10 може да тича под три различни ъгъла от паса на деветката.

Тичане към паса

 

10 тича към топката подадена от деветката. Тази посока е доста необичайна. Пространството се създава от външната страна на 10. Крилото от схватката ще трябва да тръгне към 10, а противниковият 10 вероятно ще се изнесе в страни, или другият вариант е да тръгне право напред. Още по-ефективно е ако 10 получи топката докато тича право напред и след това да тръгне навътре. Пас – обикновен или връщащ – към навлизащ играч може да се окаже много ефективен. Виж Фиг. 1.

Тичане право напред

10 тича право напред. Това е най-елементарния начин за създаване на пространство, но добре организирана защита може лесно да се противопостави.

10 навлиза умишлено в празнината между крилото и противниковия 10. когато единият от тях или и двамата се насочат към него, той подава в пространството.

При къс пас от страна на деветката, тази стратегия няма да има голям ефект, главно поради тясната празнина между крилото и 10.
Виж Фиг. 2.
 

Изнасяне

10 се отдалечава повече от обикновеното при паса от 9. Това е най-необичайния ъгъл. Необичаен, защото 10 трябва да тича по права линия, за да не изяжда пространството на останалите бекове.

Но понякога в играта се налага топката да се раздаде до крилото, който разполага с повече пространство за да заобиколи и премине през своя персонален противник. Целта на това изнасяне е да създаде това пространство.

Създаване на пространство чрез изнасяне встрани.

10 получава топката докато тича към външната страна на противниковия 10. След това разширява ъгъла и се насочва към вътрешното рамо на противниковия вътрешен център. Противниковият 10 се е изнесъл доста встрани, а противниковият вътрешен център трябва да блокира бягащия към него 10. В последния момент 10 изправя посоката и навлиза в пространството между 10 и 12 (виж Фиг. 3).

 

Открива се пространство между крилото от схватката и 10 (тъй като крилото от схватката има да пробяга по-дълго разстояние), както и пространство между противниковите центрове 12 и 13. Късо подхвърляне към спринтиращ по права линия играч (коеот е по-сигурно и ефективно от кръстосан пас), дава доста голям шанс за пробив, ако изнасянето е изпълнено добре.

Ако вашата деветка не може да прави дълги пасове от отсъдена схватка, тогава вашата десетка ще трябва с всичките си умения да създава повече пространства, не само за себе си, но и за останалите три-четвъртници.

По-горе видяхме как 10 може да създаде повече пространство чрез тичане към топката, по права линия или чрез изнасяне, след получаване на топката от отсъдена схватка. Ето и още два, почти забравени начина за създаване на пространство.

1. Дълбоко или плитко нареждане

Под дълбоко нареждане разбираме дълбочината на позицията на 10 спрямо линията на преимущество. Колкото по-близо е той до линията на преимущество, толкова по-плитко е неговото подреждане.

При дълбоко подреждане

•  Линията има повече време за раздаване на топката.
• Ако отборът ще атакува с външното си крило, или след външния си център, 10 трябва да се нареди по-дълбоко.
• За защитниците е по-трудно пресират в права линия, тъй като някой от тях може да изпревари останалите и да създаде празно пространство за атака.
• Десятката има по-добър поглед пред себе си и при нужда, да промени първоначалната задача.

Плитко подреждане

• Подходящо при атака в близост до източника на топка, тъй като всички са подредени близо до линията на преимущество.
• Защитниците имат по-малко време за да реагират на задачата.
• Защитниците имат по-малка възможност за разгъване и покриване на страничното пространство.
• При по-плитко нареждане, 10 няма много пространство и възможности за реакция.
• Плиткото нареждане е по-подходящо за 10, който има бърз старт от място (демараж) или ръстово превъзходство.

Нашият съвет е 10 да сменя дълбочината на своята позиция. Ако топката трябва да стигне по-далеч в линията, подреждането е дълбоко. Различните позиции на 10 объркват допълнително защитата.

• 1. Промяна на скоростта при получаване на топката

     Промяната на скоростта (забавяне) след получаване на топката е доста подценяван способ за създаване на пространство около 10 и неговите съотборници. Този метод създава необходимото пространство, тъй като в повечето случаи, всички защитници от линията пресират с еднаква бързина. Когато 10 получи топката на скорост и почти спре на място при нейното подаване, това създава впечатление у противниците, че получаващият също ще забави темпото, докато той всъщност я получава на пълна скорост.

 

Стратегии при противников централен удар

При толкова много отбелязани точки в английското първенство и в Супер 14, отборите ще трябва да се замислят как да играят след възобновителните удари.  Как стоят нещата във вашия отбор, имате ли идея какво да правите след овладяване на топката? Нека погледнем какво предприемат повечето отбори след овладяване на топката от централен удар!

В играта винаги се налага да приемате начален удар. От една страна това е възможност, а от друга е риск, тъй като неувереното овладяване може да доведе до психологически авантаж за противника. А всъсщност замисляли ли сте се какво да правите след това? Не разгледаме следните три варианта.

Първи вариант: късо и дълго

След овладяване на топката, № 9 подава или на играч от схватката или на № 10, който дава къс пас навън или навътре. Следва бърза спонтанна схватка и топката веднага се отдалечава далеч встрани.

Това може да се окаже доста ефикасно, тъй като защитниците заемат позиции от по-необичайна стартова ситуация и някои играчи могат да не се окажат по местата си, например 10 и двата центъра.

Втори вариант: леко навътре и след това в късата страна

След овладяването на топката, тя се придвижва под ъгъл навътре км центъра. Ако топката се намира на 15 м. навътре в полето, атаката може да се насочи в коридора между мелето и тъч-линията. Ако все още не се е освободила такава дистанция в късата страна, се тръгва за нова фаза пак от външната страна.

По този начин отново ще има вероятност противниковите играчи да не са по местата си в късата страна, където бързите атакуващи четвъртници ще се изправят срещу по-бавните от тях схваткаджии.

Трети вариант: тотално разгъване

Веднага след овладяването, топката се придвижва далеч в страни. Девятката може дори да подаде през десетката, като важното в случая е да имаме готови играчи за това бързо раздаване. Всеки от отбора трябва да знае къде трябва да отиде топката и те просто се придвижват в страни за подкрепа. Играчът в центъра на терена решава дали да продължи раздаването или да шутира напред. Ако ще се рита, преследващите трябва да са повече от защитниците които отразяват шута.

 

Този вариант е ефикасен за отбори с добра техника на подаване.

Резервен вариант:

Всеки от вариантите се базира на това топката да се овладее и да се предприемат следващите действия. Ако нещо в хода на овладяването или на следващите действия не се получи, 9 и 10 трябва да имат План Б, т.е. шут в определена част на терена. Преследвачите трябва да са подготвени и за този план.

Несигурно овладяване на централен удар

След победата над Biarritz, талоньорът на Munster изказа разочарованието си, че неговият отбор не е спечелил жребия за начален удар. Посрещачите на Munster не си свършиха както трябва работата и противникът им поведе с есе в първите пет минути.

Нека анализираме основните елементи при приемане на централен удар.

1. Главният принцип е да разположите най-добрите хващачи за овладяване на удара, това не са непременно играчите от втора линия. Въпреки това, имайте пред вид, че най-високите играчи имат допълнително предимство.

2. Подкрепящите играчи трябва да комуникират с овладяващия. Те го/ги предупреждават за идващите противници и се сглобяват с него при овладяването на топката.

3. Хващащият трябва да обърне раменете си перпендикулярно на посоката от която идва топката. По този начин, ако не успее да хване топката, тя ще отиде назад. Освен това, заставайки по този начин, той заема солидна позиция срещу натискащите противници.

4. В самото овладяване има два елемента, които го правят трудно.

• Първият е придвижването до мястото на хващане, където вече може да има и други съотборници, за това е нужно силно да се обадите, че ще хващате топката и да тръгнете към съответната позиция. Ако едновременно са се обадили двама поемащи, предимство има този който е по-назад, или по-близо то тъч-линията.
• Вторият елемент е неувереността, поради приближаващия противник. Нашият съвет е: не се притеснявайте и поемете удара! Следващия път противникът или ще шутира към друг играч, или няма да бъде уверен в своя натиск, което вече е психологическа победа.

5. Ръцете са протегнати високо към идващата топка, поемат я и я притискат към тялото. Много полезен „трик“ за сигурно овладяване на топката е да концентрирате погледа си върху надписа на топката и да не го изпускате от очи, докато не сте я хванали сигурно с две ръце.

6. Освен това, не забравяйте, че повечето централни удари идват от ляво, така че основната ръка при хващането е лявата ръка. Следователно, ще ви бъдат от голяма полза упражнения за хващане на топката само с лявата ръка. За такива упражнения, използвайте минутите преди или след тренировката: подхвърляйте или шутирайте топката нагоре и се опитвайте да я овладявате само с една ръка, като не забравяте и правилната позиция на раменете и краката.

Хвърляне на тъч

Основна концепция: Хвърлянето се извършва с две ръце, като раменете остават на една линия. След като топката се отдели от ръцете, те продължават да следват нейната посока. Силата на хвърлянето се подава от коремните мускули и трицепсите.

Стойка:
(При дясна ръка) Десният крак е малко по-напред и сочи в посоката на хвърлянето, левият крак е малко по-назад, като коляното е почти изправено. Тежестта на тялото е върху десния крак, като дясното коляно пружинира за да поеме тази тежест. Кръстът е колкото се може по-изправен, а рамената са перпендикулярно на целта.

 

Хват:

(При дясна ръка) Дясната ръка държи топката малко по-назад от нейната среда, лявата ръка държи малко по-напред от средата, все пак това зависи и от предпочитанията на хвърлящия. Важното е по време на хвърлянето, по-слабата ръка да е пред водещата, тъй като водещата ръка се разделя последна с топката.

 

Начално положение:

Ръцете са отпуснати зад тила, лактите сочат напред за да изпънат коремните и триглавите мускули, и да гарантират по-голяма точност на хвърлянето. Тежестта на тялото е изнесена напред, и изпълняващият пази равновесие в очакване на знака за хвърляне.

Хвърляне:

Топката се хвърля по-скоро с меко, отколкото с рязко движение. При хвърлянето, на топката се предава въртеливо/спираловидно движение. При замаха на хвърляне, ръцете се разгъват плавно, а не рязко.

Завършек на хвърлянето:

След като топката напусне ръцете, те продължават да следват посоката на хвърляне – сочат целта на хвърлянето. Гърдите са открити и, а дланите и пръстите следват целта, като тежестта се пренася напред. Пръстите на ръцете се протягат напред към целта, като изпълняващия гледа през образувания от пръстите „прозорец“.

Подобряване на комуникацията (първа част)

Проследих внимателно финала за Европейската купа миналия уикенд. Въпреки шума на публиката се чуваше как играчите комуникират помежду си. Миналата седмица присъствах на тренировката един от финалистите. Тя се проведе на закрито и в основната си част бе насочена към комуникацията между състезателите докато топката е в игра.

Ако приемем, че в елитните отбори комуникацията играе основна роля, какво прави ние за да я подобрим на нашите тренировки?

Ръгби е уникална игра, тъй като почти в 50% от нея, подкрепящите играчи се намират зад съотборника с топката. Това поставя голям акцент върху комуникацията на тези играчи към този който носи топката. Добрите играчи от всичките нива, никога на мълчат в атака или в защита, те постоянно казват на съотборника къде се намират в подкрепа или кой противник са покрили в защита. В настоящия материал от Paul Tyler, ще видим как можем да подобрим комуникацията в атака.

Изграждане на комуникационна основа

Неизбежно, комуникацията е част от процеса на вземане на решения. При предприемане на действие, играчът с топката приема информацията визуално, физически, пространствено и слухово. За съжаления, играчът не разполага с много време, затова най-силният сигнал, трябва да е най-правилното решение. Следователно, за да се отработи ефикасна комуникация, трябва да се използват упражнения и ситуации за вземане на решения.

Езиковият фактор

Много от играчите използват различни сигнали за едни и същи ситуации. Например в защита, когато бековете трябва да се преместят с един човек по посока на раздаването, 12 вика „поеми другия“, а 13 вика „изнеси се навън“. Или 7 в подкрепа вика „задръж топката“, а 6 вика „изчакай“. различните сигнали могат лесно да объркат нещата; опитайте се да разработите кратки и единни сигнали за различните ситуации.

Начало на комуникацията

След определяне на сигналната система, тя трябва да влезе в употреба, така че да се запамети добре от всичките играчи – това не е лесно, тъй като играчите, когато са под натиск се връщат към старите си навици.

Започнете с елементарни упражнения с подаване, като подкрепящият играч трябва да съобщава страната в която иска пас (ляво, дясно), както и вида на подаването (дълбоко, плитко).

Изисквайте от играча с топката да не гледа къде подава, а да разчита и да се ориентира по получените сигнали.

Преминете към раздаване в линия – групи по четирима, като не позволявате на подаващия да гледа на къде подава. Подкрепящия играч съобщава ясно и точно своята позиция на играча с топката, „дълга дясно“ или „къса ляво“. Много е важно играчите да усъвършенстват комуникацията със съотборниците от съседните постове, така че в упражненията трябва а се пдоставя в едни и същи групи.

Комуникация в атака Трите фигури показват последователните варианти на упражнение за комуникацията между играчите и вземане на правилното решение. Вариантите могат да се разиграват по правилата на тъч-ръгби (докоснат играч оставя топката на земята), тъч-ръгби2 (докоснат играч моментално подава топката), или на пълен контакт (с блокиране), в зависимост от нивото на играчите и натиска на отбраната. Следващият етап са мини-игрите (4 : 4, 5 : 5 и т.н.) в които играчите разиграват реални задачи/комбинации. Елементарни правила на добра комуникация: [1]. Играчите трябва да имат качествени предпазители за уста, които да не пречат на говоренето и комукикирането между тях. 2. Изисквайте комуникация при всички упражнение, независимо колко елементарни са упражненията. 3. Създайте ясна и елементарна комуникационна система. 4. Постоянно правете забележки на играчите които не комуникират, докато не възприемат този маниер и ползвайте тези които комуникират като положителни примери. 5. Карайте играчите да комуникират под натиск в реална игра. 6. Създайте си отборен „диалект“ от сигнали и се придържайте към него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Контраатака от шут

 

Въпреки че съвременната игра в международните и клубните срещи от високо ниво се характеризират с многофазово ръгби, играта на шут все още се използва като основна тактика.

 

След шута противникът не винаги преследва удара. “Ударът с крак не може да бъде по-успешен от преследвачите” е разпространена треньорска максима, така че при връщащия шут тя може да се перефразира, “връщането не може да бъде по-добро от играчите в поддръжка”. Не само крайният бранител и крилата са тези които осигъряват поддръжка, колкото повече играчи се включат в нея, толкова по-добре. Поддръжката не означава спринтиране назад към мястото на топката, а придвижване в стратегически важните пространства докато противникът упражнява своята преса след шутирането на топката. По-бързите играчи трябва да се изтеглят зад лилнията на топката, но не непременно зад самата топка. В някои отбори изискват от играчите да се насочат в определени части на терена, така че играчът който връща топката напред след като я е овладял от шут да има повече варианти. По-бавните играчи от схватката трябва да се придвижат към предполагаемите места на контакт. Обикновено, това е централната част на терена.

Връщането на топката след шут зависи от предварително определена стратегия.

Играчите следва на се насочат възможно най-бързо към мястото където ще има нужда от тях.

Повечето големи отбори раздават топката по ширина с няколко дълги паса, като по този начин създават вариантите за действие.

След противников шут, 12, 13, 14 и 15 тръгват към топката. 12 и 13 тичат в посоката на противниковите преследвачи, като по този начин ги затрудняват, без да нарушават правилата. 11, 9 и 10 се насочват към определените места (S – точките на поддръжка) за да осигърят “ширината”, така че 14 и/или 15 да имат възможност да отдалечат топката възможно по-бързо към другата част на терена. Играчите от схватката се насочват към PC – предполагаемата точка на контакта. Тя може да се определи и да им се посочи от 10.